6.05.2017 г.

Екстремен преход до местност Сини вир, каньонът на река Канинска

06.05.2017


Местността Сини вир е популярна в района на Лещен и Ковачевица. Не беше нужно да чуя повече от това че е красиво ждрело със стръмна пътека до него. Преди да седнем на масата, за да оглозгаме две агнешки бутчета, се отправих с малка бойна група към Сини вир. Групата включваше Соня, Катя, Ема Кристиян, Лия, Никол и баба Еми. Възрастовият диапозон беше от почти 2г. до почти 60г. Уменията и тренинга на участниците варираше в същите измерения :-).
Ето кратко видео, преди пълния пътепис:
 

Първото предизвикателство беше да открием къде започва пътеката за Сини вир. Търсихме табела на около 3км след село Ковачевица,. Движихме се по разбит асфалтов път, като на места асфалта беше изчезнал. Първата част от пътя от с. Ковачевица е в лошо, но проходимо за лек автомобил състояние. След 1.5км състоянието му се подобрява. Точно три колметра от края на селото от лявата страна на пътя има две табелки указващи посоката към Сини вир. Паркирахме край пътя, нагласихме раниците и тръгнахме. 


Пътеката се движи по десния склон високо на река Канина и първоначално имаше лек наклон към реката.  Много е приятно човек да се разхожда тук, сред птичи песни и скрибуцането на дърветата. 





Децата видимо се наслаждаваха и дори по-неопитните се радваха на приятната разходка. Движехме се най-много по двама, понеже пътечката е тясна. Спирахме децата да скачат от камъни и паднали дървета. 




Изследваха и бубилечките, които ни пресичаха пътя. Най-малкият участник, Никол, опитваше да догонва кака си и братовчедите. 




След около километър я взех, за да засилим темпото, а и да отпочине. Останалите разбира се вървяха на собствен ход.  




След около още 700-800 м Пътеката прави завой наляво и започва стръмно спускане към реката. До тук с децата ни отне точно час. 


Спускането си беше екстремно, имайки в предвид острия склон, нестабилната и хлузгава основа, както и опита на някой от групата. 



Все пак опитахме да слезем, но няколко подхлъзвания ни подсказаха, че рискът е голям, а и после остава качването. Затова след кратко мъдруване решихме, че най-малките и неопитните туристи ще се върнат, докато аз и Ема ще отидем до целта. 


Цялото слизане по стръмната част е около 300-400м. В долната част има прекрачване на две по-високи места, но ако човек е внимателен, се минава без проблеми. 
За не-повече от 10 мин стигнахме с Ема на едно разклонче на около 20-30м над. Първо хванахме десния ръкав и слязохме по една полегата скала до нея. Откри ни се прекрасна гледка към едно малко но красиво каньонче с вертикални скални стени над реката. Канинска река ни позволи да минем през оголени камъни и по отсрещния бряг, за да получим още по добра видимост към стеснението.






Постояхме, насладихме се за кратко на приятния шум на водопада, както на прекрасната природа, подсилихме се с бисквита Орео и се върнахме обратно до разклончето.  От там горе дойдохме (пътеката минава в ляво от дървото)


От там се насочихме към другата страна на реката и отново слязохме до нея. И тук се отриха чудни форми на скалите, изваяни от постоянството на Канинска река. 


Сини вир беше пред нас и само ранната пролет и все още студената вода ме спряха от потапяне в него. 




Местността е вълшебна - красива, тиха недокосната. Водопадчета падат от две различни места, водата и светлината от слънцето се заиграват, отразявайки се в светлата скала. Прекрасно място за пикник и дълга анти-стрес терапия. Постояхме с Ема и тук, аз шеметно снимах всяка извивка на скалите и реката.  






Трябваше да тръгваме и настигнем останалата група. 




С бързи крачки тръгнахме нагоре по стръмната част. Беше значително по-лесно и безопасно. След около 30 мин ходене, настигнахме и останалите, които почиваха край пътеката. Децата вече бяха видимо уморени, а Никол и леко изнервена, поради липса на храна. Така се става планинар.
 


С бързо темпо продължихме напред. Скоро стигнахме и импровизирания паркинг и отпрашихме към първата кръчма на село Ковачевица, за да се подкрепим.

Целият маршрут до реката и обратно е около 4.5км. и с ххх денивелация. Трябва да отбележа, че малките и неопитни планинарки се справиха отлично и далеч надминаха очакванията ни. Баба Еми също показа завидна доза издържливост, която досега беше само заявявана на думи. 



Ходенето до Сини вир е прекрасно преживаване и силно го препоръчвам на всеки, който е в района. Очаква се тази година пътеката да се облагороди и да стане по-достъпна в стръмната си част. Освен това до Сини вир може да се стигне за около 3 часа и по коритото на река Канина, стартирайки от село Ковачевица. Може би вариант за следващото ни идване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар