15.04.2017 г.

Дяволското гърло и Ягодинската пещера

15.-16.04.2017


Две от най-емблематичните забележителности около Триград са двете пещери - Дяволското гърло и Ягодинската пещера. И двете са част от стоте национални туристически обекта. 
Първо посетихме Дяволското гърло, наслаждавайки се на Триградското ждрело
За късмет се образува междинна група и чакаме да стане време за влизане. 




Туристическата част е около 350м., но всеки метър от тях си заслужава да се преминат. Заслужават се и 280те стъпала, които се изкачват за да се излезе от нея отново на бял свят.
Влиза се на всеки кръгъл част, а ако има достатъчно хора се прави група и на 30 мин. Първите 150м. са изкопани на ръка през 70те години, за да стане пещерата достъпна. 

Единствения и вход всъщност е сегашния изход. В началото чухме беседа за историята на пещерата, факти, митове и легенди. Те може да са интересни за по-големи деца, но Ема и Кристиян едва ли разбраха много. Това, което ги впечатли бе огромната подземна зала, в която според думите на екскурзовода може да се побере храм паметник Свети Александър Невски. 





Беше впечтляващо да се види тази зала както от горе през естествени, но осигурени дупки, така и да се застане в тях и да се погледне нагоре. Друг интерес за Ема и Кристиян беше легендата за Орфей и Евредика, където и двамата си намокриха челата и си пожелаха нещо. 

Следващата атракция на път за излизане беше освен поредицата от стръмни и кални стълби, така и грохота на най-високия подземен водопад на Балканите (42м). Обясних им, как водата влиза пещерата и изчезва, като се появява някъде извън нея.




Излези на светло поразгледахме тесния пролом, образуван от река Триградска както и вечния дим излизащ от пещерата.




От там се върнахме по кози пътечки към паркинга. Преди него видяхме алпийски тролей и децата с любопитство погледаха как "големите" се спускат. Питах ги дали искат и те естествено приеха. Ето ги на тролея.





Едвам ги разубедих да не повтаряме.

На другия ден по време на сутрешния ден прецених че е подходящо да посетим и другата пещера в региона - Ягодниската. Бяхме с първата група. Там отново се влиза на кръгъл час с екскурзовод. Отново последва разказ за историята на пещерата и какви фигури се виждат (ако човек има богата фантазия). В Ягодинската пещера снимането вече не позволено, за да се съхранят формите. Затова прилагам снимки от мое предишно посещение от преди 6-7 години.
Този път имах чувството, че не им беше толкова интересно на децата, макар и да опитвах да показвам фигурите изваяни през годините. Мисля, че все още са малки за такива по-абстрактни разкази.




Пещерата се преминава за около 30-40 мин. и определено си заслужава посещението. Районът предлага богато разнообразие на атракции, които идеално се комбинират. Затова силно го препоръчвам.




Една основна атракция остана извън плановете ни и ще почака още 3-4 години - това е Харамийската дупка. Една пропастна пещера, която първо изисква катарене на около 15-20м. по вертикална скала с помощта на осигурително въже. След това се преминава с лазене тесен отчастък и накрая идва спускане с въже от над 30м. до дъното на пещерата. Определено нещо уникално, което си заслужава изживяването, ако децата са в училищна възраст и вече имат пръв опит с катеренето (но не е задължително).Големи и малки се осигуряват от професионалисти и при нужда се оказва помощ за катеренето (слизането е лесно :-). Ето малко кадри от Харамийската пещера.









Няма коментари:

Публикуване на коментар