9.04.2017 г.

Кремиковски манастир

10.04.2017


Днес е Цветница. Последната неделя преди Великден. По традиция ходим до някой манастир да си вземем светена вода и върбови клонки за здраве. Понеже следобед сме на детски рожден ден на Лиза, имахме ограничено време. Без много да мисля реших да се разходим до Кремиковския манастир Св. Георги Победоносец. Отдавна бях чел положителни неща за него, та беше време да го посетим и ние. Разбира се кратка, освежаваща разходка беше за предпочитане, пред акостиране с колата пред портите на манастира. Така и направихме. След като изпратихме мама да работи, ние се приведохме в светско-планинарски вид и тръгнахме. До манастира са не повече от 30 мин. спокойно каране. Той се вижда сред зелената гора още от кв. Кремиковци. Отбихме в страни от пътя на около 1.5 км. от него. Ема и Крисо сложиха раниците и тръгнахме по полския път, който водеше право нагоре към манастира. 






Вървяхме си безгрижно напред, като от време на време се налагаше да подканям децата, които все намираха разни интересни неща около тях. 


Дърветата бяха нацъфтели и по всичко личеше, че пролетта се е завърнала. 
Пресякохма на два пъти асфалтовия път към манастира и навлязохме в гора. Движехме се покрай пресъхнало дере за кратко, преди да излезем на един овчарник, намиращ се под Кремиковския манастир. Остана последен напън по кратка но стръмна отсечка и вече бяхме пред портите на Св. Георги Победоносец. 



Всъщност се оказа, че има две църкви - старата Св. Георги Победоносец, датираща от 15в., както и по-нова "Покров Богородичен", построена в първите години на 20в. Манастирския комплекс се допълва и от няколко стопански сгради. 






От двора се отриваше прекрасна панорамна гледка към Софийската котловина и Витоша.


Първата ни работа беше да се наредим за върбови клонки. След като получихме, запалихме свещички с децата в новия храм и отидохме на разходка. Първата изненада бяха пауните в двора. Един бял - пуснах на свобода и няколко пъстри в обособено място. 





Ема и Кристиян, много им се зарадваха. Получиха и гърлен поздрав от белия паун. Котенцата, щъкащи наоколо също им привлякоха вниманието, преди да успея да ги накарам да влезем в старата църква. Тя беше наистина впечатляваща със запазените стенописи. 






Беше време да се обърне внимание и на зайците, намиращи се отзад, зад църквата. Там децата се бяха ввкупчили да ги хранят. 
Останхме още малко по красивия двор на манастира, преди да хапнем по един боб по манастирски, е та какво друго.



Имахме още малко време, пък и слънцето приятно печеше и слязохме от западната страна, където имаше две заведения за хранене с доста атракции за децата - тръмплин, хамак, люлки и др. Тук изглежда приключваха семейните посещения до Кремиковския манастир. Ние вече бяхме хапнали, та ги оствих да поиграят малко. 


Тръгнахме към колата и разстоянието от 1.3км го взехме за около 20 мин. Криси и Ема го изтичаха почти без да спират. 


Това определено им отне и последните сили и в колата заспаха бъзмълвно.
Получи се страхотна и разнообразна разходка до една близка до София забележителност.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар