19.11.2016 г.

Ждрелото на р. Ерма и манастири в Сърбия

19.11.2016


Есента продължаваше да бъде мека и приятна. Оставането в София през почивените дни си беше чиста загуба на преживявания. С Венци и Бенито се разбрахме да посетим ждрелото на река Ерма от сръбска страна и двата забележителни манастира - Погановски и Суковски. 
Ентусиазма ни леко спадна след едночаво чакане на границата, но отново достигна прилични стойности, когато навлязахме в прорязаното от река Ерма ждрело. 





Впечатляваващо е как водата е сътворила такива интерсни места. 






След кратка разходка с кола покрай ждрелото се отбихме първо в Погановския манастир. Изгледаше добре поддържан, а местоположението му беше наустина прекрасно.















Разгледахме ме църквата и стопанските сгради и останхме на съседната полянка да се насладим на прекрасното време. Децата веднага намериха начин да се забавляват, като правеха индивидуални и групови скоци от едно дърво.











Тук проведох анти-страх терапия съчетана с лекция за доверието и силата на волята...



От другата страна на манастира започваше хълм. който откриваше прекрасен изглед към него. Там също останахме малко.








След кратка кулинарна почивка в близката кръчма се отправихме към Суковския манастир. Църквата беше в ремонт, но си личеше добрата поддръжка на манастирския комплекс.





 Хората бяха любезни и приветливи, позволиха на децата да ударят камбаната.


 






Получи се страхотна, лежерна разходка в братска Сърбия, която въпреки чакането на границита си заслужаваше.

6.11.2016 г.

Урвички манастир "Св. Николай Летни" край Панчарево

06.11.2016

Вчерашната чудесна разходка до параклиса "Св. Йоан Лертни", край язовир Пчелина ни мотивира и днес да избягаме от градската мръсотия и суета. Отдавна не бяхме ходили някъде с Мимето и Стоян и се уговорихме за днес. Трябваше да е лека и непретенциозна кратка разходка. Понеже бяхме на вълна манастири се запътихме към Панчервеския манастир "Св. Николай Летни" (Урвички манастир) в близост до София. 
Не знам как стана, но видях че на паркинга за манастира и на самия манастир има геокешове. Казах на Ема, Кристиян, Лия и Дивна да вземат някакви неща, които да сменят, ако намерим геокеш. Досега не бяхме търсили, но винаги има пъври път. Пък и е перфектна мотивация за децата и нещо, кпето бъди изследователския им дух до краен предел. 
За мамнастира се тръгвяа от паркинга на Трудовака след Панчерево. Там има и табелка, която указва посоката.


Първо се впуснахме в търсене на геокеш. Следейки по приложението, което бях свалил, геокешът трябваше да е съвсем наблизо. За съжаление от изхвърлени боклуци около паметника не намерихме нищо. 
Пътеката към манастира започва със стръмно кратко спускане към река  Искър, която прекосихме по малко мостче. 


Продължихме на групи. Соня и Мимито имаха да наваксват, ние със Стоян съшо. Децата щъкаха наоколо. Само Крисо беше с колелото. 


След не повече от 10 мин. стигнахме атвентичен амфитеатър. Каменната седалки за публиката бяха обрасли, а трибуната беше вече скрита от израстнали дървета и трева. Милсех си какви ли представления са се изнасяли тук и кога ли е било това.



Децата намериха място за скачане и дивене. Оставихме ги да се поуморят. 





С Крисо направихме дори фото и видеосесия от скоците. 



Представлението беше определено на ниво и само истинска публика липсваше (освен родителите на изпълнителите)
След артистичната изява продължихме към манастира. Лия и Ема както винаги се резбираха перфектно. Тичаха напред и заграждаха пътя за по-малките.


На първото разклонение имаше табела надясно за манастира, а направо пътя продължаваше за крепостта. Щяхме и нея да посетим,  но разбрахме че вече се е превърнал в частна собственост и помпозно изграден. Отказахме се. 

Следваше недълго изкачване и след два завоя бяхме пред портите на манастира Св. Николай Летни.


В манастира бяхме посрещнати от дружелюбен мъж, който даде на децата уникалната възможност да ударят камбаната - и то всички по ред. 






Освен камбаната озвучиха цялата местност с ударо по едно желязо, чийто звън наподобяваше този на камбана. 


Запалихме свещички, разгледахме двора и пострийките, а децата се подкрепиха с плодове.


След кратка почивка с впуснахме в търсене на другия геокеш. Според картата беше в страни от манастира. Трябваше да е на стръмно място, достигащо се без пътека. Отново бях упректнат в недомислици. Недомислици, но всички ме последваха и търсеха геокеш под камъни и листа.

 Този път останхме с празни ръце. Но пък идеята за търсене на геокеш ми харесва и отново ще търсим. Слязохме офроуд до пътя. и децата хукнаха напред - кой с колело, кой пеша.


След моста намерихме пейка с маса, където да обядваме. Само Мимитио и Стоян се бяха подготвили с провизии, ние уж планирахме да хапнем на заведение. След разходката всичко беше много вкусно - риба тон, домашна лютеница и кашкавал.


Вместо да си тръгнем, всички имаха желание за още разходка. Бях разучил един кратък път до Кокалянския манастир и предложих да се качим до него. Сухата статистика показваше около 600м разстояние и над 200м денивелация. Тръгнахме по него, но още в началото видях, че не следваме планираната пътека - такава просто нямаше. Продължихме напред по някакъв път, който ставаше все по стръмен. 




Ема и Лия помагаха на Крисо да се качва. Наклонът си беше сериозен и в главата ми течеше филма как се спускам от ма със ски...



Кокалянския манастър видяхме отдалеч на съседния хълм. Достъпът до него минаваше през дълбоко дере и офроуд качване. Отказахме се и го оставихме за следващия път.




Следваше кратка почивка и заслизахме надолу. Децата веднага измислиха нов начин да се забавляват. Макар и рисков си беше голяма веселба.



Доволно уморени се прибрахме обратно в къщи в ранния следобед.