17.09.2016 г.

Стобските пирамиди - една впечатляваща природна забележителност

17.09.2016



След разходката по екопътека Бохемия и посещение на Рилския манастир се подсилихме в едно кръчме в село Рила преди следващата ни цел днес - Стобските пирамиди. Отдавна имах мерак да ги посетя, но досега не бях идвал в близост.
До началото на пътеката за този уникален природен феномен има указателни тебжели от пътя за Рилския манастир. Тръгва се от обособен паркинг край църквата на село Стоб. Любезна дама ни разяснява пътеката и разстоянието ... преди да ни таксува 2лв вход за възрастни. От толкова време обикалям, но за първи път плащам за екопътека. Замислих се и си казах, че ако това помога пътеката да се поддържа и пирамидите да се пазят това не е чак толкова лошо. Ема и Ели бяха вече уморени от днешните разходки, докато Кристиян беше заредил сили с едночасово спане. Тъкмо на тръгване удари църковната камбана - беше 16:00. 

Първоначално пътеката беше широка и постепенно се изкачваше. Децата бяха привключили на фаза състезания и тичаха напред. Ема ме питаше "ти така ли тичаш в планината?", а Крисо я следваше - пълна идилия.




 С всеки изминат метър гледката назад към село Стоб ставаше все по-красива.


 А пред нас в далечината се открояваше хълма, коло който се намираха Стобските пирамиди.


Макар и средата на септември, температурите в този час наближаваха 30 градуса. Моите юнаци се съблякаха по мускули.




 От ляво на нас се издигаше кръст с параклис на св. Прокопи. От надписа разбрахме, че това е едиствения параклис и манастир с, носещ името на този Светия. Още през 1373 тук е имало пострен храм на името на св. Прокопи, чиито каменни основи още могат да бъдат различени на поляната.






Следваше стръмно изкачване край рядка борова гора.

Крисо дава всичко от себе си да се качва сам по трудния, хлъзгав, стръмен и песъчлив терен. 
Но отказване няма.


Признаците на умора нямаше как да останат незабелязани. Хобаво че бързо бяха замествани с прилив на енергия.


 Иначе продължихме да се качваме по песъчливия терен.




 Ема отново включи турбото и затича по стръмното нагоре...




Крисо нямаше нужда да го подканям да я последва.






След малко излязахме на пътека с панорамна гледка. Пред нас бяха Стоските пирамиди. Последното стръмно изкачване по една пряка пътека.






На отсрещния хълм се забелязваха причудливи скално-пясъчни образувания. 






А ние вече бяхме в царството на природния феномен Стобски пирамиди. Те не са толкова известни като Мелнишките, но не им отстъпват по живописност и разнообразие на формите. Височината на пирамидите достига до 12 м., и на външен вид имат форма на игли, пирамиди, конуси, като някой от тях завършват с „каменна” шапка.
От южната страна имаше 3 последователни дерета обсипани с причудливите пясъчни пирамиди, докато на север се виждаше един склон с пирамиди.












На върха на хълма има пропаст, която изглежда се е образувала от ерозията на земята. от ръба на пропастта се виждат интерсни пясъчни образувания свързващи двете страни в ниското. До там води едва забелижима пътека спускаща се към ръба на хълма.





 
Децата с Ели бяха останали да ме чакат до второто дере.




На връщане трябваше да внимаваме да не се подхлъзнем по стръмното слизане по песъчливата пътека. Не знам точно защо но Кристиян и Ема през целия път се смееха.




Намерихме коловози от вода, които използвахме за пътека.



И отново състезание, този път с нисък старт. Победителят беше предизвестен, но пък разликата между състезателите намалява с всеки изминат ден.





Макар и в следобедните часаве и при жарко слънце се получи една страхотна разходка, на която всички се забавлявахме. Стобските пирамиди са определено място, което трябва да се види. Природата тук е творила чудеса с помощта на водата и вятъра. Остава само да пазим тези шедьоври.

1 коментар: