23.09.2016 г.

Екопътека Видимското пръскало

23.09.2016


Отново се събрахме с Милен за септемврийските празници. Миналогодишната ни среща по това време беше само на няколко километра от тук в село Валевци. А сега бяхме отседнали в никому неизвестното село Табашко в къща за гости Табашка Тарн с прекрасна гледка към северните склонове на Централен Балкан.



Още вчера се разбрахме да се поразходим с децата до Видимското пръскало. За да може изобщо да стигнем до там с четирите деца и да зърнем красивия водопад, Миро ми предостави джипката си, с която преодоляхме около 4 км (от общо 6км) след ВЕЦ-а на кв. Видима в Априлци.  Паркирах и тръгнахме по все още широкия коларски път.

Времето беше чудесно, а гората вече се подготвяше за есента. Макар и с все още зелена корона, падналите листа издаваха края на лятото.



Децата бързо си намериха пръчки с които да си помагат.


Взехме един кратък път през гората, за да избегнем големия завой и скоро бяхме на водосбора, където се прихваща водата.



А горе по високото си беше мъгливо, а както и по-късно ще видим - доста студено.
Табелки указваха посоката, макар и пътеката да беше само една. Началото на самата екопътека с мостчетата и стълбите започваше непосредствено след ВЕЦа.




Всички деца обичат да преминават такива препятствия. 




Видимската река беше прозрачно чиста. Често се разминавахме с връщащи се от пръскалото туристи.



Пътеката е сравнително лесна, като на места са изградени парапети за допълнителна сигурност. По мое мнение е подходяща за деца от всякаква възраст (стига вече да са стигнали до тук).




Преминаването по мостовете ни бавеше, понеже всички деца се изреждаха да хвърлятр камъни, ама много камъни във водата.

Видяхме няколко големи самостоятелни скали, които ги предизвикваха да се покатерят. Е-е все още е рано, но с малко помощ сядаха отгоре им.







С Крисо обикновено се движихме най-отзад. Той изглежда изобщо не бързаше и се спираше за какво ли не. Тук го прекарах през една пряка, за да наваксаме малко.




Следваха нови мостчета.




Като цяло съоръженията бяха в добро състояние. Пътеката също беше чиста и не се виждаха неприятни отпадъци.


Скоро ни се откри за първи път гледка към високите части на Стара планина - по тях ясно се виждаше следи от скреж/слана.


Ето го и известното Видимско пръскало - целта на днешната разходка.
   




Макар и слабо, водата се стичаше по 80м отвес. Наблюдавахме го от панорамната площадка, до която стигат повечето посетители.




Има пътека, която води до подножието на Видимското пръскало, но щеше да ни дойде малко в повече днес катеренето по камъни. Не че ми липсваше желание...
Малко информация за района и водопада.





Децата бяха огладнели след разходката, а бяхме с оскъдни провизии. Добре, че Миленски  извадиха сандвичи от предния ден, та спасиха положението.


Макар и приятно, времето тък в планината не позволява да се стои на едно място дълго. Става бързо хладно, а последното от което имахме нужда бяха настинали деца по време на почивката.



Връщането става по същата пътека, от която дойдохме. На едно мъхясало дърво си правихме тупета за главите. Доста се посмяхме.






Милен и той документираше събитията като мен. И не изпускаше да даде пример за катерене по опасни скали :-)



Крисо помрънкваше чат-пат, но вървеше сам почти през цялото време. Ставаше особено самостоятелен кагато трябваше да преминаване стръмни места, мостове и стълби.





Останала част от групата беше пред нас на последния мост.


Слизането до колата беше вече унило, понеже се бяхме по-уморили.




Получи се перфектна разходка, всички бяха уморени на връщане, а Кристоян заспа в ръцете на Милен дори при силното друскане в колата на слизане към Априлци. Заслужената почивка беше последвана от още по заслужена вечеря, направена от майстор Рой.




Няма коментари:

Публикуване на коментар