3.08.2016 г.

С Родопската теснолинейка до Пашови скали

03.08.2016


Ден пореден за приключения. Този път измислих нещо по различно от езера и върхове - разходка с Родопската теснолинейка. Предварително проучих как да запълним деня, без обаче да пътуваме целия ден с влака. И ето какво се получи.

Тръгнахме в 10:35 от гара Разлог в посока Велинград. Имахме малко време преди да дойде теснолинейката и любезния ръководител движение ни показа стаята си с интересен инвентар. Обясни кога и как става отбиване на влака от основния коловоз.





Имаше доста хора, ползващи този влак - някой туристи, дори чужденци, а и местни, които се предвижваха по работа. Ема и Кристиян дълго време гледаха през прозореца, без да продумат. На Крисо му беше първо возене с влак, а на Ема  - първо осъзнато возене. Последните бяха преди години и тя не помнеше нищо от тях.






Аз имах възможността да поснимам влака в движение.




Беше забавно във вагона и времето мина неусетно.




По препоръка на ръководителя движение в Разлог, слязохме не на спирка Света Петка, а на гара Аврамово - най-високата гара на Балканския полуостров.






Причината беше, че спирака Света Петка беше на няколко километра от едноименото село до което води черен път и трудно щяхме да намерим някой да ни превози.
От гара Аврамово планът беше да се придвижим до Юндола ... на автостоп. Излязохме на главния път и след 5-10 мин стопиране ни качиха. Ето и малките стопаджии, бързо усвоили техниката - ръка напред с палец нагоре и хубава усмивка :-)



Пътувахме 7-8 км и слязохме на Юндола. Беше почти един на обяд. Хапнахме в едно от заведнията. Сега трябваше да открием параклиса Света Петка и от там да намерим пътеката за природна забележителност Пашови скали. Едно интересно място за посещение и разходка, което открих в глобалната мрежа.




Бързо се ориентирахме и "захапахме пътеката". Беше приятен горски път, покрай оградата на местното горско стопанство. Пътеката беше маркирана.




Гонихме се, крихме се, състезавахме се, носехме се.



 На някои места Кристиян включваше и ръцете в действие, докато Ема го гледаше леко снисходително от горе (нали е кака и голяма...)







Някак си нуесетно стигнахме беседкта на Пашови скали. 




Беше ранен следобед и децата вече проявяваха следи на умора. Бях взел палатка с мен. Помогнаха ми да я разпънем, намерих малка сянка зад едни борчета и легнахме. След не повече от 15-20 мин настана тишина, която прилягаше на това местенце. 






Наложи се да спирам слънцето с помщта на хамак, който прострях над палатката.



Децата спяха сладко в палатката, а аз имах време да поснимам. Прородна забележителност Пашови скали представляват красив скален масив, от който се открива чудна панорама към околните села, част от Родопите, от Рила и це­лия Пирин. Изгледът от скалите е много красив. Тук е началото на Родопите, в които преминават Рила и Пирин. Делът тук се казва Велийца. 
Откриваше се страхотна гледка на юг. Отсреща се виждаха селата Пашово, а зад него и Аврамово, от където дойдохме. 




 На заден план ясно се виждат контурите на Пирин планина с Вихрен и карстовото било


На югоизток пък се откриваше изглед към село Света Петка.







 А на юг на билото се виждаха къщите на Мечо корито (може да е и друго село).




Долу, някъде в ниското криволичеше Люта река, както и линията на теснолинейката. Дори успях да я "хвана", преминавайки през малкия видим участък от линията.





Можех да остана тук с часове и да се се любувам на изгледа. Имах обаче две спящи в палатка деца и отидох да го нагледам.
Не бях закрепил палатката за земята и излезлия вятър упорито се опитваше да я премести барабар с децата. Ема се разбуди първа. Излезе тихо и поседя с мен на ръба на скалите. 


Говорихме си, хапвахме плодове. Не бързахме, понеже обратната ни връзка към Разлог щеше да пристигне едва след 19:30 в Аврамово.Показах и редки, защитени растения, които бяха споменати на таблото. 






Тя ме изуми като каза - че иска да ги откъсне, понеже са много красиви, но няма да го направи, защота са редки.

Малко преди пет реших, че е време да събудя Крисо. Имахме да извървим обратния път и да намерим транспорт до гарата. Направих още няколко снимки на децата преди да тръгнем.





Помогнаха ми да съберем палатката и тръгнахме. На картата видях, че има друг път да се върнем до Юндола - избрахме него. Той беше осеян с диви малини. Спирахме на всеки 20-30 метра да берем и ядем. 


С това темпо вече имах опасения, че няма да стигнем на време. За да скъсим разстоянието, минахме директно през реката и една стръмна поляна и излязохме на шосето край Юндола.




Там се наградихме със сладолед за децата и кола за мен. Преди да тръгнем си купих и вкусно домашно прясно сирене. Отново бяхме на пътя и спирахме коли. Не след дълго се увенчахме с успех. Един приятен човек ни върна до гарата. Имахме още почти час до влака. 


Изкарах накрая и хамака, вързах го край спирката и настана веселба.




Във влака към Разлог бяхме сами. Ема и Кристиян пощуряха във вагона и се чудех как да ги успокоя. Вдигаха и сваляха подлакътниците на всички седалки , гонеха се, плашеха се. Накрая ги карах да ми готвят манджи, които основно съдържаха ... буболечки. Та така някак си се добрахме около 21:30 в Разлог.

Беше дълъг и изтощителен, но за сметка на това много разнообразен и весел ден, който децата със сигурност ще помнят. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар