21.05.2016 г.

Екопътека по река Златна Панега край Луковит

21.05.2016

Денят започна съвсем различно от плануваното. Четири семейства с деца трябваше да се отправим в посока Луковит и да се разходим в долината на река Златна Панега, част от Геопарк Искър Панега. Последното ми идване преди 3 години остави страхотни спомени от това приказно, но и малко познато местенце.  Дойде време да споделя красотите на природата и прекрасната екопътека с приятели. Какво беше тръгнало обаче да се провалят последните ми планове, така стана и днес. Кристиян, докато закусваше, настъпа една мека топка (нещо съвсем обичайно) и при падането си разтегна някаква жила или мускул на вратлето. Така се схвана от болка, че след около 30-40 мин неутешим плач, го заведох до Пирогов на преглед. Предписаха му една шина за врата и покой. Какъв покой? Ние се бяхме нагласили за разходки и време с приятели. Явно, че трябваше да се откажем. Обадих се на останалите, че ние отпадаме и се прибрахме в къщи (аз леко раздразнен и изнервен...). След около час Кристиян се поуспокои и преценихме, че една разходка в Южния парк ще ни дойде на всички добре. Взехме колелетата и потеглихме. Кристиян, макар и с болки, се радваше да бъде навън и да се гони с кака Ема.

 Катериха се по какви ли не места. По детски и без много да се замислят се наслаждаваха на момента.




Стана обед, а аз все мислех за екопътеката. Предложих предпазливо на Соня да отидем. Денят беше дълъг, Кристиян, макар и с шина се чувстваше добре, времето беше прекрасно. Съгласи се и след кратка подготовка тръгнахме. Децата поспаха в колата, а на паркинга на геопарк Искър-Панега се срещнахме с нашите приятели, които вече приключваха разходката си. Побъбрихме малко и с нови сили около 15:30 тръгнахме по пътеката. Първоначално тя води под един изкуствен мост и се спуска по стръмна пътека със стълби към долината на река Златна Панега.









След това се преминава един кратък каменист отчастък и се стига, след няма и 5 мин, до първата беседка. Стрелка с надпис "екопътека" указваше посоката, в която да продължим. Продължихме през една широка пътека, обградена от прекрасна свежа поляна. реката спокойно се течеше от лявата ни страна.





 Скоро стигнахме и първия мост, по която я пресякохме. Продължихме по равна пътека от другита страна на реката.



Интересно е да спомена, че река Златна Панега извира на около 7-8 км. от това място, като изворът Глава Панега е втория най-голям в страната с дебит между 1500-4000л в секунда. Местността около изора също си заслужава да бъде посетена.




 Постепенно околните хълмове и скали започнаха да се стесняват, а реката да се криволичи между образувалата се долина. От лявата ни страна се издигаше вече висока отвесна скала, докато от ляво заповаше едно малко възвишение.


Тук пресякохме на два пъти реката през дървени мостчета. 



 Цветът на реката беше. както и последни път, зелено-синкав.  Може би заради подводната растителност, може би заради слънчевата светлина, но водите определено привличаха внимание. А около нас на воля си летяха хиляди водни кончета.








Любимата ми част на пътеката започва с платформите, които са изградени над реката по продължението на вертикалните скали. Усещането е прекрасно, заобикалящата среда - неповторима. Първата от двете платформи започва непосредствено след един извор, намираще се в ляво от пътя. Той излиза изпод скалите и има изключително чиста вода. Изглежда дълбок над един метър и е "окрасен" с водни растения. 


След него започва и платформата, която се вие по продължението на скалата над 50 метра. Платформата е добре укрепена и стабилна.















Следваше отново разходка по брега на река Златна Панега. Тук открихме облечени в зелено дървета.


Достигнахме и втората платформа, която беше със сходна дължина. 







 Едно семейно селфи за историята.



Точно в края на дървената платформа, видяхме дърво черница с вече узрели плодове (по-скоро полуузрели). Соня и аз се понабрахме малко, за да опитат най-вече децата, но и ние не останахме с празни ръце :-)




Оставаха само още няколко метра докато стигнем края на пътеката. Или поне там, където свършваше поддържаната екопътека и продължаваше горска пътека, позната само за малцина местни планинари. Отново имаше барбекю с няколко маси. Под скалата беше изградена някаква сграда с пейки и маси за почивка на покрива на сградата. Не става ясно за какво е трябвало да служи малката постройка, но явно са се усвоявали средства...






Под сградата има естествен извор с доста силен дебит, чиято вода бива отвеждана с тръба под земята в реката.


Хапнахме на бързо, децата имаха възможността да се качат на кросари и да побръмчат с уста, представяйки си как ги карат.




На връщане се отбихме на кратко и в пещера Темна дупка, чийто вход се намира непосредствено преди крайа на екопътеката. Пещерата е интересна, но вече бързахме да се прибираме и не и отделихме подобаващо време.





Получи се, както обикновено, страхотна разходка из една прекрасна местност, вдъхваща спокойстие. Ема и Кристиян поличиха още един ден сред природата, а ние малко усамотение. За награда решихме да се наградим с нещо вкусно в с. Златна Панега. Спокойна вечеря, преди да се отправим към София... Само, че спокойствието продължи само няколко минути, преди да получа обаждане от брат ми. От лондон ми съобщи, че Янислав, неговия малък син, е паднал на глава от първия етаж на къщата във Войнежа. След много уплаха и нерви денят приключи така както започна - с посещение в Пирогов. 

П.С. за късмет на всички нас, малкия Янислав бързо преодоля тежката контузия на главата и продължава да е все така активен, както и преди нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар