2.05.2016 г.

Еменската екопътека и водопадът Момин скок през пролетта

02.05.2016


След великден бяхме решили да прекареаме една седмица на с. Войнежа с децата. Соня щеше да се включи в сряда вечерта, докато аз и децата отивахме по-рано. За да мине тричасовия път гладко, тръгнах след обяда на децата с надеждата, че ще спят поне в 2/3 от времето. Да ама не: Ема, а след малко и Кристиян се събидиха още на село Сопот. Нямах друг избор освен да продължим напред, пък каквото сабя покаже. Изведнъж, като по поръчка, ми хрумна идеята да разделя оставащия път на две - да спрем в с. Емен и да се поразходим из каньона на река Негованка, да се наградим с по един сладолед и после да продължим. Време имахме. Питах Ема и Кристиян дали са съгласни, а те щом чуха за сладолед бяха готови на всичко :-). Речено-сторено. По пътя обаче ме загложди мисълта, че карам и две колелета, които по никакъв начин не са защитени от кражба. Оставя ли колата на паркинга до пещерата, трябваше да разчитам на балканското добродушие. Реших да рискувам и така оставих колата с все колелета и тръгнахме. Пътеката я познавах от преди 2.5 години когато я посетихме със Соня и Ема (и Кристиян, но той беше в корема на мама).
След около 20-30м след беседката, пътеката свива в ляво и води нагоре към върха на каньона.

Ема и Крисо се радваха на каменистата и стръмна пътека и кой както можеше се придвижваше нагоре. Аз разбира се помагах най-вече на Крисо. През храстите забелязахме няколко патици в реката. 


Последното катерене през тесен процеп между скалите преди да стигнем панорамната пътека.



Времето и природата бяха прекрасни. Облаците създаваха някакъв лек драматизъм, докато хрупкаво зелените дървета и храсти контрастираха иделано на сивите скали.


Каньонът на река Негованка и Еменската пътека се според мен едно от най-красивите места в тази част на страната и всеки един от 10те километра отбивка от главния път София-Варна си заслужава да бъде изминат.






Пътеката преминава по самия ръб на каньона и при мокро и хлъзгаво време трябва да се внимава особено.  Височината до реката е около 100м.



Крисо сочи тук къде са патетата в реката


Темпото ни беше доста добро, Ема бързаше напред, а аз и Кристиян я следвахме неотлъчно.


Спирахме да изследваме флората от време на време.


За съжаление, мостовите съоражения, които някога са позволявали да се премине над реката, все още са повредени. Чудя се как е възможно такова безхаберие на държава, община и местен частен бизнес. Все пак тази даденост на природата е най-значимата забележителност в околността и основна притегателна сила за местния туризъм.

От тук е минавала пътеката за вече счупените мосточета.

 Ето ги и тях.




Толкова ли е трудно да се ремонтират старите мостове и да се направи пътеката още по-атрактивна.

Още малко усилия и вече се намирахме на около 100м над нашата крайна цел - водопада Момин скок. Беше впечатляващо, красиво и леко страшно де протегнем врат и да го зърнем.
Река Негованка на това място се стестява и образува интересни чупки и вирове, обградени от вертикални скали и свежа зеленина.









Следваше спускане по стръмен горски път, който в дуждовно време си е направо опасен.



Преди водопада се пресича и едно оцеляло дървено мостче, което се вписва страхотно в пейзажа с остарелите си парапети и основа.

 Ема помага на Крисо да минат моста




Ето ни и до водопада. Предният път следваше къпане във вира, но времето все още беше студено за такова начинание. Иначе съм сигирен, че щях да намеря последователи...





 Едно ни всички в едни кадър.




Толкова ли е трудно да се ремонтират старите мостове и да се направи пътеката още по-атрактивна.




ьСтана ли обаче дума за дупката на баба Меца, веднага слезе да и хвърли някой и друг камък...




Като се върнахме до колата, колелета си бяха все още цели и на мястото.Влизането в пещерата отложихме за друг път, понеже баба Бубу вече ни чакаше с вкусна вечеря.

Получи се една почти перфектна следобедна разходка. Единствено липсата на мама ме кара да оценя разходката като почти съвършена. Разбира се в самото село Емен се възнаградихме всички за положените усилия и си хапнахме сладолед по желание.

2 коментара:

  1. Много хубава разходка. Знам че мястото е много красиво, но че мостчетата са разбити и затова се притеснявам да отидем с децата. Ние сме от Шумен и за нас е много близко. Чудя се как сте преминали пътеката с толкова малки дица и то сам. Моите са големи тийнейджъри в 8 и 11 кл и пак се притеснявам....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей Юлия, просто отидете там, понеже сега е най-хубавото време да се посети пътеката. Вярно е че мостчетата са разбити, но може да вървите от левия край на каньона докато стигнете водопад Момин скок. Жалко е че не са здрави, но все пак това не е причина да се пропусне тази красота. Тинейджърите ще се справят без никакъв проблем. Отбийте се и в пещерата в началото на екопътеката, която е ползвана в миналото от военните и после за зреене на сирене. В близост е също Хотнишката екопътека, която горещо препоръчвам. Ще се радвам да споделиш впечатления.

      Изтриване