20.12.2015 г.

Водопад Казаните, с. Чавдар - екстремно и вълнуващо приключение за края на 2015

20.12.2015

Съвсем на скоро бях прочел за този водопад и за алтернативния маршрут водещ до него. Нямаше как да не го включа в плановете си. Уикендът се очертаваше слънчев (поне извън и над София) и се рабрахме с Маринови да направим една разходка до водопад Казаните. В последния момент се присъединиха Тони и Миро с Бела и малката Лъчезара. Интересна група в предвид наличие на майка с бебе и екстремна част от маршрута...
Самият водопад Казаните се състои от пет последователно водопада, в чиято основа са се образували каменни вирове, приличащи на казани. Всеки следващ "казан" по течението е по-широк и по-дълбок (така поне се твърди). 
До тях може да се стигне по-няколко пътя. Ние избрахме да пробваме екстремния маршрут и да се върнем по коларския път от другата страна на дерето (мога да споделя трак от разходката). 
Паркирахме колите на около 800м след моста на р. Тополница на едно разклонние. 



Черният път продължаваше напред, а в дясно имаше друг път водещ към гора нагоре.  Основната мисия на децата в началото беда намират замръзнали места по реката за да отчупват ледени късове.






Темпото поради тази причина беше много бавно.

Кристиян си хареса Венци и се движеше с него.

Дамската част от групата, съпроводени от Павел. 

Продължихме направо по черния път за около 200 м. докато стигнахме една беседка. 
На беседката - големите вече бяха долу на реката чупейки късове лед, а Кристиян наблюдаваше с любопитство какво правеха.



На около 30 м. след нея се събират две малки реки. Ние поехме в дясно по един вече затревял коларски път, който стръмно води нагоре. На това място е разклона.
  
Пресичаме реката и тръгваме по коларския път.



Миро се беше заблудил с Лъчезара, та се наложи да се върне.



Прозрачната река.



Следваше завидно изкачване от около 100м. денивелация. 





За мое учудване Кристиян качи наклона първоначално с Венци, после и с мен без въобще да разбере.


След това пътят стана по-равен и на места обрасъл в капини. Другите деца около нас си вървяха и чудеха какво да измислят, за да си разнообразят тази скучна за тях част от пътя. В горната част вече ме питаха, колко има още до водопада :-). 






На около 800м след достигане на високата точка на пътя той свърши в една сенчеста поляна покрита със скреж.

За късмет, предната вечер бях открил трак в нета и знаех къде трябваше да напуснем коларския път и да навлезем за офроуд спускането в гората.  Потърсих място в дясно да се спуснем към коритото на р. Бербейдере. Най-малките не подозираха, за какво беше  суматохата.




Според трака, а и по моя преценка, реката си течеше спокойно на около 50-70 м. под нас. Но пътека нямаше, а склонът беше доста тръмен. На всичко отгоре беше покрит с шума и опасно хлъзгав. Оставих майките да огледат и вземат решение дали да продължим по план или да се връщаме. Тони, носеща в кенгуру малката Зара даде зелена светлина да продължим. Екшънът можеше да започва. 
Едно по едно свалих големите децата през първото стръмно място до едно дърво, после дойде ред и на големите.


Тони направо ме смая, как уверено се предвижваше по трудния терен с детето. Имаше настроени дори и за усмивки. Според мен нито за миг не се притесни, а Зара спокойно следеше какво става около нея.

Склонът не позволяваше да се стои прав без опората на някое дърво или камък. 


Придвижването на моменти изискваше всички крайници да се използват ;-). Бавно и внимателно започнахме да сечем стръмния склон в противоположна на течението посока. Ема, Бела, Павел и Яна следваха указанията и също много внимателно се предвижваха напред и надолу. Аз бях с Кристиян напред и опипвах местата, откъдето да минем.






Тези около 150-200м слизане ни отнеха почти един час, докато цялата група беше на брега на малката и спокойна река. Ето и маркировка за природна забележетелност.


От тук имахме около 15мин. за да стигнем нашата цел - водопад Казаните. Движихме се срещу течението, като на няколко пъти ни се наложи да сменим брега. 







Реката не беше пълноводна и позволяваше прекосяването и по камъните в нея. Определено всички от нас изпитаха удоволствие и облекчение да достигнем водопада, след като преминахме екстремната част от разходката. Следваха задължителни снимки както и награда за постигнатото - бисквити и шоколад.






От основата на водопада не можеше да се види в цялата си прелест и с всички каскади. Над най-високия водопад имаше изграден мост, който позволяваше гледка от горе по неговото продължение. Въпросът беше как да стигнем до моста. Според трака трябваше да се върнем леко назад и да направим около 1.5 км обиколка за да излезем на около 100 м. над мястото, където бяхме. Всички единодушно решихме да се катерим по склона нагоре до моста. Избрах заход и след около 10 мин излязохме на пътека свързваща моста с коларски път. 


На самият мост направихме също снимки на водопада. 
Всичките каскади, снимани от под моста.
 Първият и най-висок пад.




Казаните в переспектива




 Ето отново и групата на и около моста






Тръгнахме по пътеката, която водеше стръмно нагоре за около 100м и излизаше на един черен коларски път. 



Предстояха ни около 2.5км път а времето беше напреднало страшно. Бяхме планирали да хапнем в един ресторант и затова носихме само малък запас от сладки и ядки. Децата вече търсиха нещо за подсилване. Със специални мотивационни техники успяхме да стигнем до колата към 15:30. Всички бяхме доволни от разнообразния и предизвикателен преход и се отправихме към т.нар. неолитно селище Тополница за кратко разпускане. Трябва да отбележа, че всички деца се справиха отлично с прехода, макар и да изискваше издържливост и известна доза хладнокръвие.
На всички, обичащи предизикателни и интересни раходки препоръвам да посетят водопад Казаните по екстремния маршрут. Макар и трудната част да е кратка, тя придава особена нотка на цялото пътешествие. Ето и снимки от трака с малко статистика. 


Нас целият маршрут ни отне 4 часа с почивките, но основното "забавяне" дойде от факта, че се движим с деца. Иначе според мен маршрута може да бъде преминат за около 2.5 часа спокойно темпо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар