25.10.2015 г.

Екопътека Под камико, с. Бов

25.10.2015


Днес са изборите за местна власт. Аз направих своя избор лесно - заедно със Соня, Ема и Кристиян решихме да се разходим по екопътека "Под Камико", с. Бов. Към нас в последния момент се присъедини и Ани, с която не се бяхме виждали от години.
Отдавна си бях заплюл тази разходка и в предвид на чудесните фотопътеписи, които бях чел за нея имах високи очаквания. Досега единствено ме възпираше мисълта, че почти 10км преход може да не е по силите на Ема.
Е-е, очакванията ми не само се оправдаха ами и бяха надминати. Ема, пък и Кристиян (с една междинна дрямка на водопада) се справиха повече от отлично. Екопътека "Под Камико", вървяща срещу течението на река Бовска, е страхотна с разнообразния си терен, многобройните водопади и водоскоци, както и с колуминацията си преди да се достигне селото - едноимения водопад "Под Камико". Есента тъкмо превземаше с пъстрата си украса гората и придаваше особена свежест през цялото време на разходката. Зелени и прошарени участъци се сменяха, заслани с паднали листа отсечки преминаваха в затревени. Пътеката, макар и обозначена с маркировка, се губеше от време на време и изискваше особено внимание и вземане на решения. Няколко офроуд преминавания с децата и жените по труден терен бяха изненадващо добре приети. На всичко отгоре минахме покрай два манастира и скалния феномен "Камината" под село Бов. След падналите през седмицата дъждове река Бовска имаше достатъчен дебит за да се представи в най-добрата си светлина.

Наистина една перфектна разходка. ...    


Пътеката започва след футболния стадион на Гара Бов, който пресякохме за да стигнем до реката. Самият стадион е уникален с отвесните си скали по двете дължини на терена. Помислих си, че съдията трябва много да внимава, че няма много изходи, от където да избяга от гнева на домакините :-).





Пресичаме реката по първото дървено мостче


и само амо на няколко метра от началото на пътеката се чуваха и виждаха първите два  малки водопада.





Съвсем скоро се наложи да преминем и първия коварен участък - стръмно слизане по кален участък - какъв кеф :-)

Отново пресичаме реката по едно доста романтично мостче




Групата продължава с настроение напред. Ема ни беше водач и внимаваше да не изгубим маркировката.



Преминахме покрай един по-голям водопад. Вирчето приканваше за баня, ала беше вече минало времето за такива изпълнения.







Ема и Кристиян вървяха по прекрасната пътека, застлана с листа.



Един нов водопад се криеше някъде зад все още покритите с листа клони. По шума на водата, си личеше че е няколко метра. 

 Ето го и него.
Поредното преминаване над реката - този път по две полежени дървета. Ани и Соня, с Кристиян на рамена, внимават да не се озоват във водата.


Поредното малко водопадче под моста. 



Поглеждайки напред срещу течението забелязвам поредица от водоскоци, както и един по-голям водопад на около 30-40 м. пред нас. Предлагам да се доближим до него, макар и пътреката да преминава в ляво над него.

Групата вече се движи офроуд. Пада катерене по влажно камъни.







За да не се връщаме обратно, решихме да опитаме да качим влажния склон. Беше не повече от 20ина метра, но достатъчно стръмен и кален, за да си навлека упреци, ако се случи някой сакатлък. След доста усилия и без произшествия излязохме отново на пътеката.

Гората над нас беше страхотна. Летните и есенните цветове се смясваха в пъстра палитра.


Вече не броях водопадите, но не спирах да ги снимам. 









Пътеката все още се провираше между гора и храсталак.


Преминах от другата страна на реката, за да поснимам групата.




Ето ме и мен с децата.



Излязохме на една поляна, при която си личаха няколко пътеки. Коя ли водеше към нашата цел? А може би всички щяха да ни отведат към водопада "Под Камико" и село Бов?


Избрахме широкия път от другата страна на реката. Първоначално той се движеше обратно на нашата посока, но след около 300 м. направи 180° завой. Движихме се от дясната страна над реката и скоро за първи път видяхме къщите на село Бов пред нас, както и панорама към Искърскато дефиле зад нас.






Не след дълго отново се спуснахме надолу към реката, където ни очакваше поредното красиво пресичане на Бовска река. 



Вече от лявата страна на брега казихме леко стръмно с Кристиян, докато момичетата си приказваха зад нас. Моето момче показваше явни признаци на умора и нужда от сън.



С Ема открихме вълшебен тунел от дървета, който ни отведе почти до водопада. Тази част от пътеката беше наистина чудна.

Отново излязохме на открито. Скалите пред нас преграждаха пътя към селото. Бяхме съвсем близо до водопада, който все още се криеше от погледите ни.



 Шумът от падаща вода се усилваше, а ние се провирхме напред по просека, която трудно може да мине за пътека.



Точно преди колуминацията на деня, Кристиян заспа сладко в ръцете ми. Това наистина не го озаквах. Сега везе не можех и да снимам, докато той си лежи в мен. Добре, че Соня пое инициативата със снимките. Ето го и заветния миг - водопада "Под Камико".









От лявата страна на "Под Камико" имаше още един водопад със сходна височина. Дебитът му на водата обаче беше по-малък. 


Отново "Под Камико" с къщичка над него.



Точно до природния феномен "Камината" имаше пейки, където оставих Кристиян да поспи.
Дали щеше да спи, ако знаеше какво пропуска?










Скален феномен Камината с водопада на заден кадър.






Заобикалящият ни красив есенен свят



Отново водопади - Под Камико в дясно и неговият малък събрат в ляво под стърчащото дърво.



Наслаждавахме се на великолепната панорама от тази точка.
След кратка почивка се отправихме към селото да търсим нещо за хапване.

Открихме местната пивица, която предлагаше прилично меню. Само бира не продаваха в този ден, заради изборите... Ако всички в държавата бяха толкова стриктни...

Църквата в селото
На връщане минахме по царския път, като направихме няколко шорткъта.

Кристиян вече имаше сили да лудува и сменяше язденето с ходене




Поглед към отсрещния край на Искърското дефиле

Параклисът Успение Богородично край овчарниците


и една интересно дълга маса край него. Изглежда хората за маса са обикновено повече от тези за молитви.



Свиня майка с осем прасенца. Ние с две едвам се оправяме, а нея с осем изобщо не ми се мисли :-)


В ниското се откри и този кадър с няколко слоя хълмове един зад друг.


Екопътека "Под Камико" определено влиза в моите топ 5 пътеки. Предлага особено разнообразие и красиви гледки особено през есента (а определено и през пролетта). 
Следващият път ще се пресечем мостчето над водопада и ще спуснем от другата страна. Там ще минем през местността "Чичеро" и останките от манастира "Св. Архангел Михаил".

Няма коментари:

Публикуване на коментар