1.05.2015 г.

вр. Снежанка - кв. Езерово: Ден 1 от Родопските приключения

01.05.2015


Най-сетне дойде и така дългоочакваното едноседмично странстване из Западните Родопи. След солиден брой часове на планиране, пресмятане и обсъждане на маршрути, логистика и настаняване настана и денят Х. За конкретизиране на детайлите по преходите съм особено благодарен на Александър Караджов и Владо Сотиров, които споделиха своя ценен опит и познания за отделни маршрути и забележителности. 
Ние четиримата (Соня, Ема, Кристиян и аз) заедно със сем. Маринови (Албена, Венци, Павел и Яна) поемахме към най-дългото си (засега) пешеходно начинание. Разбира се на място се наложиха редица промени, но затова по-късно.
Първият етап от маршрута беше от Пампорово до кв. Езерово. В последния момент решихме да се качим с лифта до вр. Снежанка от южната страна. Сутринта, след една обилна родопска закуска, поехме към лифта. Още с пристигането си на Смолянските езера ни очакваше първата изненада. Две сърни спокойно си пасяха покрай Тревистото езеро, на по-малко от стотина метра от нас.



И това ако не е на късмет. Полюбувахме им се малко, докато ни усетиха и шмугнаха в гората. Качването с лифта беше приятно. 


В горната част все още имаше дебела снежна покривка. 


Преди да тръгнем обратно към Езерово решихме да се качим на кулата Снежанка с височина 156 метра. Идваме тук на ски всяка година по няколко пъти, но досега не се бяхме качвали. А горе определено си заслужава. На длъж и на шир се откриват гледки към Западните Родопи. Насладихме се на 360 градуса панорамата с по чаша кафе на най-високата част на кулата.





 Цялата група без фотографа.



Ето и мамите позират



Вече беше пладне когато тръгнахме към Орфеевите скали. От лифта ни предупредиха, че няма отъпкана пътека и се върви през снега.





Добре, че имах трак на маршрута, понеже липсваше всякаква следа от път. Тук таме се виждаше маркировка. Още след първите метри, краката на децата бяха мокри. Разбира се освен на Кристиян, който си спеше в раницата.

 
Майчиният инстинкт изкара наяве леки колебания, дали да продължим да газим през снега. Отгоре на всичко започна и да прекапва лек дъждец.



Решихме да продължим, въпреки всичко. Лично аз бях сигурен, че мокри крака няма да доведат до нищо лошо, поне докато се движим. Следвахме трака и от време на време сверявахме гледахме за маркировка.
На места снегът беше отстъпил място на минзухарите. Ето тук, незнайно защо, децата се преобуха със сухи чорапи, но с мокри обувки...




Исински дъжд ни се размина и това повдигна и настроението. Вървяхме в индианска нишка, като аз и Кристиян (на гърба ми) се опитвахме да правим партина за останалите. Разбира се, децата предпочитаха да правят своя си партина :-)

Движихме се надолу с лекота и скоро стигнахме до Орфеевите скали.  Легендата гласи, че Орфей е черпел вдъхноведние за песните си от гледките, разкриващи се от скалата. Седял и свирел на арфата си, а песните се носели из целите Родопи. От това място се виждат Смолянските езера, пръснати навсякъде по долината на река Черна. 




Направихме няколко снимки и продължихме напред. Вървяхме през гората, следвайки маркировката и трака. 






На места се потъваше до колене в сняг. Забелязваха се следи от падналия през март тежък сняг, пречупил или изкоренил много дървета. През следващите дни щяхме да сме свидетели на далеч по унищожителни картини от пречупени гори.



Намерихме и следи на други горски обитатели - навярно сърни.



Газенето в снега спореше и слизането се превърна в приятна разходка. Стигнахме до първата беседка/заслон, където се отбихме за кратка почивка и подсилване. 





Кристиян вече негодуваше от раницата. Чистият въздух определено му беше отворил апетита и за нула време излапа пюрето си. Дори взе добава и баница, която останалите си поделихме. Така  едно от големите притеснения, как малкият планинар ще яде навън, не се оправдаха - така остана и до края на пътешествието.


След кратката почивка продължихме напред. Снегът вече все повече изтъняваше отстъпваше на потоци и полянки, подаващи се отдолу. Вече се открояваше и нещо като пътека, която стана и малко по-стръмна.




Скоро вече вървяхме по реки от топящ се сняг. За да ги избегнем или се движихме отстрани на дерето или по камъни и корени. На около 1600 м.н.в. вече пролетта беше победила и заснежените места бяха вече изключение. За сметка на това свежото зелено преобладаваше. 




Децата вървяха около нас и мисля, че всички се радваха на леката разходка. 




Минахме и покрай един голям мравуняк с форма на глава.


За съжаление в последния стръмен участък Венци се подхлъзна и си изкълчи глезена. Беше доста неприятно и трябваше да поизчакаме, за да видим колко е сериозна контузията...

Последните метри преди езерата. Пролетта вече беше се усещаше навсякъде около нас.




 Бистрото Езеро вече се показваше.






и поглед назад
Панорамата преди езерата


 Трвестото езеро



... и Орфеевите скали, от които слязохме 


Храма Св. Дух



Край езерата вече имаше и други хора, а нашите сърни-посрещачи бяха безвъзвратно изчезнали.
Поснимахме се за финал и се прибрахме в хотела за заслужена почивка. А около него си беше истинска идилия.

Черната скала и езерото край кв. Езерово.



Съседния на хотела двор




3 коментара:

  1. Здравейте, чудесна разходка сте си направили. Уикенда ще ходим на Пампорово и мислим да се разходим до Орфеевите скали. Имаме бебе на 3.5 месеца и за първи път отиваме в планината. Колко време е разходката от Снежанка до скалите и има ли големи наклони? Малко ме е страх с бебчо :)

    ОтговорИзтриване
  2. Разходката от Снежанка до скалите е най-много 30мин. Бебето с голяма вероятност ще спи по пътя, така че за него няма да има грижи. Вие обаче се пригответе за преминаване през заснежени пасажи. Иначе гледката от Орфееви скали е уникална. Успех

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря! Дано да е хубаво времето :)

    ОтговорИзтриване