3.05.2015 г.

Ден 3: Културно-кулинарно опознаване на Западни Родопи

03.05.2015

Кракът на Венци даваше признаци на подобрение, но надали щеше да изкара един по-сериозен преход днес. Решихме да се запътим към нашето следващо място за отсядане - с. Арда. По път щяхме лежерно да разгледаме някой забележителности. Каньонът на водопадите го отложихме отново - този път за последния ден.
Преди да напуснем Смолян се отбихме до църквата св. Висарион Смолянски


и до регионалния историческия музей. Аз останах отвън до спящия в колата Кристиян.  
Всички други изслушаха, по техните думи, една доста интересна беседа. Дори и децата останали доволни. За съжаление, на този ден нямаше повече достъп до Планетариума, който искахме също да посетим. 

Беше вече станало обедно време и потеглихме в посока село Арда. В с. Смилян спряхме за почивка на мандра Родопа Милк. 


Напазарувахме си техни специалитети и поханахме страшно вкусотии. Идилията тук беше пълна - чуваше се само чуруликане на птички, бяхме заобуиколени от пролетно зелена премяна на околоните поляни и хълмове, а двора беше подреден с многоцветни цветя. 



След почивката се отправихме към с. Могилица. Отделихме нужното внимание на прословутата дървената лъжица в центъра. 




Посетихме и основната тракция на селото - Агушеви конаци.Този път Соня остана с отново спящия Кристиян, докато аз с Ема и Маринови разгледахме имението. Беседата беше много интересна, а самата къща направо впечатляваща. 


За да не се виждата лицата на жените от посетители, храната се е подавала през дървената ролетка зад герана.  



Поглед към конака от вътрешния двора.


Обзавеждането в къщата


 Вторият вътрешен двор

Цветната стая на една от снахите


Сцени от филма "Време разделно" са снимани в тази стая.



Ето го и ключът за конака


След Агушеви конаци имахме още доста време до вечерта. Решихме да отидем до близкото село Кошница и да посетим едноименото кале. Лесно намерихме захода към калето, което се вижда ясно от пътя. 



Първо се пресича река Арда по един бетонен мост. Децата си търсеха щеки от паднали дървета за изкачването, като някой от тях си бяха доста алтернативни :-)



Пътят до там е не повече от 2км, изкaчващ се през прекрасна букова гора. Навсякъде има парапети, даващи опора и сигурност на посетителите.



Няколко беседки подканяха за почивка. 
 
Бързо издрапахме до горе. Трябва да спомена, че контузята на Венци отшумяваше и той смогваше да поддържа темпото на останалите. 
Преди да достигнем крепостта минахме през  пещера Трите точки, обазуваща естествен вход към нея (повече информация за пещерата на следващата снимка). 


Пещерата, погледната отдолу



 И поглед от горния край към входа


При изхода в горния край, където се намира крепостта.


Малко повече история за крепостта и запдната и стена.




Крепостта изглежда е била скоро реставрирана и е добре поддържана. За мен лично обаче, реставраторите се бяха престарали с дървените кули. Някак си смесицата от автентични руини и модерни съоражения не си подхождаха.

Ето и самата западната стена и Павката на кулата.


 Момичетата се показват вече на крепостта





Изглед към село Кошница




 ... и към дефилето на река Арда

Направихме обиколка на цялата крепост, която наистина е впечатляваща. Връщането става по същия път. 



Пещера Трите точки и крепостта Кошница, гледани от кулата на съседно възвишение



 Гледката от входа на пещерата. 



На слизане момичетата се оглеждаха за пролетни цветя.


В гората отново усетихме свежестта на през пролетта.


Малко преди да стигнем колата попаднахме на това змийче на пътя. 


Децата за първи път виждаха змия на свобода и останахме да и се полюбуваме. 

Тази и следващите вечери прекарахме в хотел ТКЗС и Митница в с. Арда. 

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар