5.05.2015 г.

Ден 5: До извора на р. Арда

05.05.2015


Денят беше предвиден за по-дълга разходка. Канихме се да стигнем до извора на р. Арда, както и да видим граничната бразда с южната ни съседка, Гърция. Изходната ни точка беше с. Билянска, от където тръгва коларски път. Трудещи се на нивата баби и дядовци ни упътиха с усмивка. 



По-пътеката имаше дълбоки коловози, загатващи за движение с джипове или други високопроходими машини. 



Денят беше прекрасен. Пътят, с лек наклон нагоре, ни откриваше великолепни изгледи след всеки завой. 



Групата се движеше разпръснато. След 15-20 мин стигнахме едно ранчо. Имаше една постройка, друга беше в процес на изграждане. 




Няколко кончета безгрижно си пасяха на отсрещния хълм. Отбих се до входа, където ме посрещна едно момиче. Оказа се, че това е еко-къща Дядова ряка. Получих предложение да ни нагостят на връщане, на което нямаше как да устоя. Върнах се и настигнах останалите, които тъкмо преминаваха над ранчото. Използвахме близката поляна и красивата панорама, откриваща се от нея за кратка почивка. 






Кристиян, гледайки останалите деца, също искаше да потича.


Скоро продължихме напред, като пътят вече беше преминал в по-тясна пътека. Скоро стигнахме и една беседка, на която изчакахме момичетата да ни настигнат. 


След беседката пътеката изви в ляво и навлязохме в гора. Дърветата хвърляха приятна сянка докато групата ни се изкачваше нагоре.




И тук се виждаха следите на падналите през март снегове, изкоренили значителен брой иглолистни дървета. На няколко места се промушвахме под паднали дървета или ги заобикаляхме, напускайки пътеката.




Иглолистни хълмове отстъпиха място в горната част на букови гори. 




На няколко места имаше табелки, указващи посоката към извора. 



Децата извършваха изследователска дейност, а Венци се оказа достатъчно сръчен за изработка на гравирани щеки от клони. 







Преминахме през две дървени мостчета и скоро след това се озовахме на обширна поляна. 



В ляво на поляната имаше оградено с дървена ограда място, където беше изворът на река Арда. Един от изворите :-). Разходката до тук ни отне малко повече от час и половина лежерно ходене.




Беше приятно място и предполагащо към почивка и хапване. От другата страна на поляната имаше дървени масички с пейки, люлки, както и заслон. 






Беше време за обяда на Кристиян, а за останалите време за почивка. Обадих се на стопаните на еко-къща Дядова ряка да поръчам обяда. Трябваше ни най много час да стигнем там, така че да хапнем just in time. 


Поради разногласие се отказахме да отидем до граничната бразда и я оставихме за друг път. На мен ми се искаше да изтичам и до Ардин връх, но уви...

С Кристиян на гърба и Павел за компания тръгнахме първи. Очаквах малкия планинар да заспи скоро. Оставихме другите от групата зад нас, докато обсъждахме силни и слаби страни на футболисти и отбори. Както обикновено, Павката си беше цяла футболна енциклопедия и не падаше по гръб ;-).
Ема, Яна, Соня, Бени и Венци ни следваха. 
 



Еко-къща Дядова ряка ни посрещна с аромат на пържена прясна пъстърва и други домашно направени мезета. За първи път в живота си опитах и сок от борови игли, който беше като елексир. 



С Кристиян, който скоро след като пристигнахме се събуди, направихме и няколко обиколки с една кобила, под вещия надзор на едно от момчетата от къщата.
Останалите в това време се появиха на отсрещния хълм. Тъкмо пристигнаха и храната беше сервирана. Всичко без изключение беше домашно приготвено и аз лично си облизах пръстите. Къщата се стопанисва от млада двойка. Соларна система подсигурява ток почти целогодишно, а водата идва от близък извор. Видяхме и стаите за гости - обзавежденето е модерни и приятно. 



Определено ще посетим това място, когато решим да избягаме от цивилизацията (ето и видео за мястото и къщата). След обилното похапване се върнахме до колите. Бабите и дядовците продължаваха да работят. Ние се пребрахме в хотела.
Надвечер, Кристиян и аз, Соня и Ема, предприехме обиколка на с. Арда с коне. 


Вечерта приключи с родопска музика на живо. Бяхме поканили местна певица и гайдар да посвирят. 


Малките родопчани харесаха носиите и музиката
 


Трудно е да се опише чувството, когато се слушат тежките родопски песни, затова оствям на всеки да ги усети сам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар