7.05.2015 г.

Ден 7: Асенавата крепост

07.05.2015


Реших да си взема почивни дни до края на седмицата. Останхмя в Пловдив и за да направим плавен преход от изминалите шест прекрасни дни из Родопите към сивото ежедневие в София, планирахме малък излет до Асеновата крепост. Преминавайки късно вечер покрай нея успяхме бегло да и се насладим, осветена в различни светлини. Изглеждаше много впечатляващо и вълноващо от пътя. Сега беше ред да и се насладим от близо, като научим и нещо повече от беседа с местен екскурзовод. 
Няма да се впускам в подробности около историята и ще оставя снимките да загатната за великата история на тази крепост, станала свидетел на възходи и падения още от 11в. насам.    


Останалата  непокътната крепостната църква „Св. Богородица Петричка” от вътре.




Поглед към Асеновград


 Асеновеия надпис

Полуразрушената крепост
 
Могъщите Родопи по дефилето на река Асеница
 







Люляци







6.05.2015 г.

Ден 6: Каньонът на водопадите, Смолян

06.05.2015


Гергьовден е. Докато около нас се колеха агнета, ние решихме да направим и последния ден от разходките ни из Родопите пълноценен и изпълнен със спомени. След неколкократна смяна на плана оставихме най-атрактивния маршрут за този ден. Всички (почти) чакаха с нетърпение разходката по екопътека "Каньонът на водопадите" край град Смолян. Лично аз имах силното желание да я преминем цялата екопътека с дължина от около 6км. "Каньонът на водопадите" е сравнително известна атракция сред повечето туристи. Маршрутът се движи по река Еленска в резерват Сосковчето. Преминва се покрай 40 водопада с различна височина (според статистиката в други сайтове, аз лично не ги броих, но водопадите наистина са много). Основна атракция е водопадът Орфей с височина 68 м. Не по-малко внушителни са и водопадите Сърцето и Каскадите, както и много малките водопадчета, които се срещат зад всеки завой.
Екопътеката си личеще, че е добре поддържана. По пътеката имаше десетки паднали от мартенския сняг дървета, но вече беше освободена от тях и проходима. По цялата екопътека има табели, маси, пейки за почивка и изгледни площадки.
Май месец е наистина подходящо време за тази прекрасна разходка. Река Еленска беше пълноводна и водопадите се предствиха в най-добрата си светлина. Мощта на водата беше истинска наслада за окото и ухото.







Самата екопътека прави кръг и може да се премине без да се повтаря пътя. Ние избрахме да се движим нагоре по самата река, в непосредствена близост до водопадите. Връщането направихме по обзорен път високо над Каньона, откъдето имахме възможност да се нсладим на панорамни гледки към самият каньон, както и към гр. Смолян.   

Тръгнахме от паркинга на екопътеката в края на кв. Средок. 



Първоначално вървяхме по широк коларски път. Слънцето вече напичаше силно и затова подканях групата да засилим хода, за да стигнем до сянката на смерчовата гора. Преминахме покрай изоставени рибарници и един стар Римски мост.


Кристиян скоро се предаде и реши, че трябва да поспи.


Информационният център изглежда не работеше.

Водопадите покрай пътя просто не спираха. 


 Павката нещо не беше в настроение този ден. Тук изчакваше другите от групата. 


След около 1 км пътеката премина в сенчест участък. Така остана и до завръщането ни тук. 





Редуваха се полегати и стръмни участъци. Започна и преминава на една дълга поредица от мостчета. 







Децата, както винаги, харесваха вървенето по стълби, скали и преминаването на мостчета.

Падналите дървета покрай пътеката и по реката бяха обичайна гледка.
 

Следите от сняг привлякоха вниманието на момичетата.
 
 Следващите мостчета.


 Една от отракциите на екопътеката -  Каскадите, серия от водопади.








Всеки завой ни предлагаше нови гледки и предизвикателства за децата




Следваше и водопадът Орфей с внишителната си височина от 68 м. Още по внушителна беше мощта на водната струя, чийто пръски в основата посипваха стълбите, по които минахме.





Снимките трудно могат да предадат чувството да бъдеш в такава близост до тези пълноводни водопади. Ето няколко видеа на водопадите Сърцето и Орфей.



Точно над Орфей се намира и местността Сърцето с едноименния водопад.





 Кристиян вече се наспа и гледаше с интерес падащата вода.




След каскадата от големи водопади пътеката продължава докато се стигне място, от което в ляво може да се излезе на панорамната пътека от другата страна на реката. Групата реши, че ще е по-добре да се връщаме. Иначе от там до края на пътеката оставаха още около 1 км. нагоре с още доста малки водопади. Ние се отправихме се към панорамните площадки. Първа беше "Евридика"





"Сърцето" и "Орфей" гледани от панорамната площадка.
 



Следваше площадка "Стражите" с едноименния скален феномен.







От тук пътеката се спускаше надолу през гората. След около 40-50 мин бяхме отново, а Кристиянчо отново заспа. 



Разходката беше прекрасна и екопътека "Каньонът на водопадите" определено си заслужава името. Бих дошъл тук и през есента, за да видя пъстрите багри на сезона съчетани с мощта на водопадите от добита от есенните дъ