13.04.2014 г.

Хотнишка екопътека и още нещо...


      

Здравейте, отдавна не бях споделял разходки. Разбираемо поради факта, че с идването на новия член на семейството отработените процеси бяха обърнати надолу с главата ;-))). Кристиян се роди на 8.3. (малко странна дата за момче). Първата възможност да мръднем някъде извън София беше между 11.-13.04. По предложение на Бени отидохме до Арбанаси за кратка почивка сред пролетни пейзажи.
При добро време решихме да отскочим до Хотнишкия водопад и едноименната екопътека. Речено - сторено. На път се отбихме първо до Преображенския манастир. Денят беше неделя - седмица преди Великден.



Манастирът ми се стори занемарен в миналото, но пък ясно си личеше, че в последните 2-3 години са се намерили средства за реставрация 


Прирадата около манастира, и гледката към отстрещния манастир Св. Троица, лежащ под впечатляващ скалния венец насред дъбова и букова гора, правят престоя тук запомнящ се. 

На слизане от манастира не се сдържах да снимам цветовете на възвръщащия се от зимата живота в природата. Просто останах удивен от зеленината и свежестата на пролетта.


От тук поехме през прекрасни, жълти полета от рапица и след като преминахме през с. Хотница стигнахме паркинга до водопада (пътят е указан с множество табели в селото).
За самата екопътека нямах кой знае какви очаквания. Просто искахме да видим водопада, намиращ се в началото на екопътеката, и да направим кратка разходка. Все пак бяхме с бебе на 40 дена, а и децата не бяха обядвали.
На самия паркинг имаше каравана, но решихме първо да опознаем месността преди да се подсилим. Кристиян беше нахранен и готов за ... почивка.





На водопада направихме серия от снимки и за пореден път установих, че възможностите на камерата ми, далеч надминават моите умения да правя красиви снимки... В ляво от водопада пътеката води към стръмно изкачване по дървена стълба, която ни изведи в горната му част. От тук се откриваше нова переспектива към мощно падащите от около 30 м. води както и към прекрасните зелени полета.


След първата терасата над водопада пътят се провираше през тесен скален процеп, образуващ дори малък естествен тунел. За мен с Кристиян в слинга се оказа трудничко да премина без да се бутаме по студената скала около нас.


След процепа, пътят премина от другата страна на реката през дървено мостче. Такива имаше още няколко по продължение на пътеката. Децата се радваха на разнообразните препядствия и вървяха смело напред. Ема изглежда нямаше нужда да си припомня старите навици ;-). Освен това упорито отказваше помощ по мостчетата и стълбите.


Стигнахме до пълноводно вирче с малко, но много симпатично водопадче


От тук поехме по една почти вертикална дървена около 10м. дълга стълба нагоре, след което прекосихме за последно реката като минахме от десния и край.


Екопътеката водеше нагоре по скалиста пътека водеща покрай скалния венец, висящ над главите ни. Отдалечавахме се от реката.


Пътят виеше още известно време нагоре и стана сравнително равен и тревист. Наоколо имаше цъфнали люляци, а от другия край на реката се наслаждавахме настрахотен изглед към левата страна на образувалия се каньон. Вече беше минал час и половина от както бяхме тръгнали и се надявах пътеката да ни изведе на високите около 10 м. скали и да се върнем обратно по горния им край. Тръгнахме да търсим проходимо място, но вместо него се натъкнахме на костенурка.  


Друга група се качи по стръмните скали над скалния венец, но нашата се отказа, в предвид децата и майките. Решихме да поемем по същият път обратно. Засилихме темпото и прибрахме фотоапаратите, понеже очаквахме, че Кристиян скоро ще нададе боен вой, като признак за глад. Като цяло той проспа целия път и дори не разбра какво се случваше. Все пак си мисля, че дълболия му сън през тези скали се дължеше до голяма степен и на свежия въздух и прохладата на пролетта, която ни заобикаляше.

За съжаление трябва да отбележа, че няколко дни по-късно установихме ухапване от кърлеж. С почти 100%ова сигурност сме го лепнали някъде по пътеката. Така, че не забравяйте да се проверите за такива гадини след разходка сред природата и ако откриете такива, следете за симптоми или го дайте за изследване. Това може да ви спести множество проблеми в последствие.