21.07.2013 г.

Гоепарк Искър Панега или приказните места край Карлуково (и Луковит)

За геопарка бях разбрал от снимки във Фейсбук. Бяха много красиви и след малко проучване реших да заведа Ема там. Геопарка се състои от два под-района - единият е екопътека по река Панега. Вторият е карстовата местност край Карлуково. Оказа се че местността предлага много повече... По-подробна информация за Геопарка може да намерите тук
Този път щяхме да направим двудневна разходка с Ема. Запазих си нощувка в хижа Национален пещерен дом. Предупредиха ме, че в събота (деня на престигането ни) ще има кръщене, което ще приключи до 18:00.
Сутринта потеглихме първо към Луковит. Искахме да се разходим сред приказния ландшафт на река Панега. Има направени няколко мостчета, както и дървена платформа минаваща над самата река и конструирана на отвесна скала.


Та сутринта престигнахме до изходната точка. Намира се точно преди табелата за влизане в Луковит (идвайки от София). Има паркинг и една каравана, предлагаща напитки и скара. Още от рано слънцете напичаше доста и се очертаваше един прекрасен летен ден. Пътеката започва с един импровизиран тунел, след който пътят слиза надолу към реката. Цветът на водата е зашеметяващ. Понеже не мога да го определя, оставям на вас да кажете какъв е от снимките.





 

Тук е мястото да отбележа поредното си огорчение от усвояването на еврофондове. Изглежа и тук основна част средствата са били отклонени в неизвестна посока. Липсват табелки, указващи пътя или даващи информация за обектите наоколо.
По пътя срещнахме с Ема едно стадо овчици и козички, тъкмо утоляващи жаждата си.



Останхме да го погледаме и продължихме. Освен пресичането на реката по дървените мостчета в първата половина на пътеката не мога да спомена нещо запаметяващо се. О-о-о щях да забравя - запаметяващи по цялата пътека бяха комарите - колкото много толкова и големи. Независимо дали сте с деца или не, препоръчвам горещо да си носите спрей против тези гадини. Достигайки часта на реката, където тя граничи от ляво с отвесни скали и местността прилича малко на каньон, желанието за проучване на местността ни се засили. Дървените платформи, закрепени на скалите дават възможност на човек да се наслади от непосредствена близост на реката. А тя така приканваше за плуване, че ако не беше Ема със сигурност щях да се възползвам от тази възможност.







На една от беседките срещнахме семейство, което ни посъветва да се върнем по същия път по който вървим. Имало и друг път, но местността е запустяла и трудно се виждал, а имао и риск да се излезе на намиращото се в близост стрелбище... Жалко, и дано хората поддържащи екопътеката се замислят за това, че посетителите предпочитат да обиколят района.
След още малко стигнахме и последното указано място за почивки с пейки. Беше обяд и решихме с Ема да хапнем и да поспим край реката. Предвидливо бях взел палатка, която трябваше да ни пази от комарите. Някак си Ема покри необходимия минимум от калории и с радост ми помогна да опънем палатката (на предходния ден тренирахме с нея това упражнение в къщи). Комарите ги държахме извън палатката, но за съжаление не можехме да сторим същото с шума от стрелбището. Изглежда там имаше тренировки. Стана ясно, че там няма да се спи. Точно като тръгвахме дийде една двойка, която ни показа един извор, намиращ се на 20м от нас. Беше циментиран и се влизаше през един тесен, малък вход. Водата обаче беше страхотна - студена и свежа. Напълнихме си шишенцата и тръгнахме. Казаха ни също, че само на 30-40м от нас се намира и пещера Темна дупка (край Луковит - има много пещери с това име в България). Минали сме само на 5-6м от нея на идване, но не сме я видели. Сега влязохме малко навътре, ползвайки челника.




Ема не се чувстваше комфортно, така че бързо се върнахме и продължихме към колата. Слънцето вече беше високо и печеше с все сила. Дори кравите, които видяхме на идване край пътя бяха влезли в реката на хладина.

От време на време взимах Ема да я понося за да не се бавим. Тя видимо беше уморена. В колата и трябваха около 60сек. за да заспи.


Аз продължих бавничко към Карлуково. Бях забравил за кръщенето в хижата. Пристигайки там се чуваше силна музика и десетки коли бяха спрели пред нея. Оказа се циганско кръщене, на което имаше поне 80 гости... това се казва кръщене. Реших да се разходя моята спяща принцеса с колата. Тръгнах напосоки и след 15 мин каране се озовах ... пред къщичките на Фред Флинстоун и Барни Ръбъл.



Останах там докато се наспим и поехме обратно към Карлуково. Отидохме директно до основната забележителност - пещера Проходна или Очите на Бога. Това е иникално творение на природата, на което посветихме целия си следобед. Дълга е само около 300 м. но формата и е толкова впечатляваща, че може да се прекарат часове там.







Наоколо освен други посетители имаше и катерачи. Ема отново с кеф се катереше по камъни и скали, чудеше се на катерачите и гледаше с недоверие преминаващите посетители. Върнахме се в хижата точно когато кръщенето приключваше. Настанихме се в една малка, но приятна и чиста стая за двама и се взехме освежителен душ след горещия ден. Местоположението на Национален пещерен дом е уникално. Построена е в горния край на около 100м висока скала, издигаща се величествено над р. Искър.

Стаите ни гледаха директно към дефилето на реката и преразполагаха съзерцаване с часове. Самата скала се явява естествена стена от едната страна на хижата. Такова съоражение бях виждал досега само в Италия.  Хижата предлага добри удобства.




Има нов собственик, който я обновява и предлага прилична кухня. С други думи хижата ви я препоръчвам на 100%.На другата седмица ние с Ема пак бяхме там заедно с мама и друго приятелско семейство.
Сутринта започна със закуска в компанията на Челси и Кейт, с които се запознахме предния ден. Те също опознаваха района. Решихме заедно да отидем до скалния манастир Св. Марина, намиращ се точно под хижата в една цепнатина на скалата. До там водеше стръмна пътека. На две места дори имаше и въже за обезопасяване.







Ема се чувстваше в "свои води" катерейки се по скалите и метални стълби. Достигайки скалния манастир останахме без думи. Беше направен на място, което изглеждаше недостъпно (пътеката е направена скоро за да се реставрира манастира).


Още по-умопомайващ е факта, че Св. Марина е изградена и ползвана преди около 1000г. като достъпа най-вероятно е бил от към реката. Мястото е много духовно и за късмет са се намерили добри хора, които със собствени средтва възобновяват манастира.


Пътят обратно нагоре към хижата беше труден. Трябва тук да спомена, че Кейт е на възраст около 70г и заедно с Ема и помагахме. Докатп тя и Челси са доста набожни и изпитаха истинско духовно щастие да бъдат на това място, ние с Ема изпитахме по-скоро приключенско щастие да преодолеем трудния терен и да открием малко известния скален манастир.

Компанията ни беше изключително приятна и макар да се познавахме от няколко часа и разликата във възрастта на групата да беше голяма се чувствахме като хомогенен екип. Решихме заедно да потърсим и намиращите се в близост други пещери. До пещера Проходна срещнахме бай Иван, оставил стадото си да пасе из ливадите и търсещ компания за приказка. Разпитахме го за пещерите наблизо и се оказа че той ги е обхождал в миналото.



 

С радост ни заведе до пещера Свирчовица и Кучешката пещера. По пътя ни разказваше интересни легенди и случки на пещерняци. И двете горе споменати пещери са пропастни и достъпни само със подходящо оборудване. Пещера Свирчовица има и едно хоризонтално разклонение с ръкав от около 20-30 м дълбочина, който разгледахме. Проучването на пещери започна да ме заинтрегува. Неизвестността и тъмнината вдигат адреналина ми и ме карат да искам да проуча повече.
Стана обяд и се отправихме да хапмен към хижата. На път за нея спряхме да посетим църквата Успение Богородично (или Карлуковски манастир), намираща се в двора на психиатричната клиника.





За да я посетите, просто питайте охраната на портала, където има ключ за нея. Вече се бяхме разбрали с Кейт и Челси да пътуват с нас до София вместо с влак. Преди да си тръгнем спонтанно поехме към една беседка намираща са на ръба на висока скала. Казаха ни от хижата, че от там се вижда цялата местност, а панорамата е впечатляваща. Не останахме излъгани. Мястото е страхотно за почивка, има беседка и дава възможност човек да се наслади на 270° панорама. Следващата седмица вечеряхме там с групата на фона на залеза, а по късно и на звездна атмосфера.


 

Също тогава успяхме да посетим и друг скален манастир Св. Безсребреници Дамян и Козма. 



 

До там се достига през частен имот. Необходимо е да се уговорите за достъпа до него. От хижата с удоволствие ще ви съдействат. 


За жалост не остана време за един друг природен феномен - Провътреник, който оставихме за следващи посещения. 



Той предствлява висока скала-кула с почти идеален кръг в горната му част.  Не посетихме и третия в района скален манастир Св. Никола (Глигора) както и някой останки от антични и римски времена.

Ако се чудете къде да прекарате един уикенд, Геопарк Искър-Панега предлага богато разнообразие на прородни феномени и исторически паметници. Не се колебайте да посетите този неизвестен край. Няма да съжалявате. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар