13.07.2013 г.

Лакатнишки скали


За Лакатнишките скали само бях чувал. Порових се из нета да науча, какво може да се очаква там. поапднах на един интересен блог, описващ еднодневна разходка до там, включваща и посещение на пещера Темната дупка. Това беше достатъчно. В багажа включих и челника и заедно със Стоян и Лия се отправихме сутринта около 8:30 към гара Лакатник - изходна точка на маршрута ни. Идеята беше да се качим до върха за около 2 часа, да нахраним децата горе и да слезем. Децата щяха да спят на връщане в колата. Пътуването ни отне почти 2 часа заради няколко фалшиви пиш-аларми. Ама като не се знае коя е истинска - спираме :-)
Изходната точка се намира на главния път при капанчето Пещерата (май така се казваше). Тригнахме нагоре и погледите ни постоянно бяха привличани от уникалните скали и проломът създаден от р. Искър.



Ема и Лия също се наслаждаваха на разходката и вървяха бодро пред нас. Тесният път не позволяваше да се отклоняват и така някак естествено се движехме в добро темпо нагоре. Времето беше приятно, дори малко горещо.

Татковците спирахме често да снимаме. Първата ни спирка трябваше да е пещерата. Имахме намерение да влезем малко навътре и да разгледаме. За съжаление до горе не откриме входа и. За сметка на това бяхме поразени от висящата във въздуха алпийска къща Орлово гнездо, поставена още през далечната 1938 там. Достига се единствено с специализирана екипировка... Помислих си, че един ден може да пренощуваме там :-).

Някъде около средата на пътя достигнахме една огромна скална стена. Там заедно със Стоян си поиграхме на катерачи... Какво да се прави, и ние имаме нужда от малко адреналин.

 
Излизайки над скалния гребен поехме по по-равен път. Имаше и красиви полянки, ухаещи на билки и цветя. Пътят стана полегат и горист.

Продължихме към мястото, предвидено за обяд - монументален паметник на върха на скалите. Там извадихме от дисагите наличните провизии и всеки по своему нахрани чедото си. Аз бях особено доволен (това уточнение че го правя често, понеже си е като малко събитие за нашето семейство).

Горе се запознахме с друго семейство с още по-малко дете, които също се наслаждаваха на красивата панорама и подсилваха организмите си.
Към 13:30 поехме надолу. Децата бяха поуморени пък и им беше дошло времето за следобедна дрямка, затова ги носехме от време на време.



Надявахме се навръщане да открием входа на пещерата. Колкото по-ниско слизахме, толкова по-малки оставаха шансовете за това. По пътя срещнахме една група, която ни каза, че сме я пропуснали... Ето още една причина да се върнем тук. Защо не и през зимата, когато тази местност ще ни се предложи в нова светлина.
На изходната точка решихме да се подкрепим и със Стоян. Набързо хапнахме по 2 кебапчета, направихме заключителни снимки и отпрашихме към София.

Не се налагаше да ги приспиваме, понеже още на първия завой умората ги отпусна...и така до паркинга пред блока:-)

Повече информация и снимки за Лакатнишките скали и Врачанския балкан ще намери тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар