20.08.2017 г.

С каяк на язовир Копринка - алтернатива за нови семейни приключения

20.08.2017


Поради някаква незнайна за мен причина още през пролетта в главата ми се зароди идеята да обикаляме язовирите с децата, да скачаме от скалички, да плуваме, да си приказваме вечер на лагерен огън, да спим на палатка. Звучи като приказка, но тази приказка лесно може да се превърне в реалност. Първи опит в тази насока направихме днес. Сигурен съм, че най-късно догодина идилията с която започнах, ще се получи. 
Разбира се, за такава разходка не е нужно да купувате веднага каяк и цялото прилежащо обурудване. Има множество фирми, които предлагат услугите си и ще ви заведат с удоволствие до знайни и незнайни кътчета на някой язовир или река. 
За почивните дни бях из моя прекрасен роден край - Казанлък. Близкия язовир Копринка предлага идеални условия за водни приключения. С помощта на Клуб за спорт и приключения "Свободен елемент" и мой съученик и приятел Ачо направихме една двучасова разходка с двуместен каяк. Децата седнаха между нас и се насладиха на новото приключение. Без да се замислят искаха още в края на разходката. 
 

Е-е, момчето се ориентира към по-скоростни варианти за предвижване по вода :-) 




Като цяло имахме малко време, но за сметка на това го оползотворихме прекрасно. След кратък инструктаж и екипиране със спасителни жилетки се настанихме аз, децата и Ачо в каяка и се отправихме към отсрещния бряг.




Двамата с него гребяхме, а децата наблюдаваха птиците, брега и билото на Стара планина, където се отличаваше чинията на Бузлуджа, която вчера посетихме.



На брега забелязвахме множество палатки. Рибари бяха хвърлили въдици с надеждата за добър улов. Покарахме около 2-3км. до едно малко островче, което заобиколихме и се насочихме обратно към брега.
Ето още малко впечатления от разходката ни.


Гребането с каяк е приятно и леко (ако се схване основната техника) начинание. Има време за приказки, за съзерцаване, наблюдение на птици и брега. Прекрасно възможност да прекараш ценно време със семейсвтото и приятели.

Следващият път определено ще планираме повече време, а защо не и с преспиване. Има толкова прекрасни места за лагеруване, а с помощта на професионален съпорт, осъществяваното на това начинание остава само въпрос на желание.  

1.08.2017 г.

Велопреход от гара Аврамово до Велинград

01.08.2017


Отдавна ми се въртяха из главата по-дълги велоразходки с децата. До сега бяхме правили няколко разходки по черни пътища до десетина километра и виждах, че Ема има сили за още. Освен това искаше още. Търсех нещо лесно с подходящ наклон и настилка. За разлика от пешеходните  разходки, за които човек може да намери изобилие от информация, пътеписи и снимки, то нещата стоят по различен начин, ако човек потърси идеи за семейни велоразходки извън града. Особено ако децата са още малки и не могат да преодоляват стръмни места или технични терени - информация почти липсва.
Затова ми се наложи да импровизирам при планирането на маршрута. И понеже сме отново на Пирин голф ми се щеше да се разходим, както миналата година, с теснолинейката и да разгледаме близките махали и селца с децата. Самият маршрут съчиних по карта и след доста търсене намерих един фотопътепис, който ми даде допълнителна увереност, че планът е изпълним с децата. За да е по-забавно взехме и една приятелка  на Ема и Кристиян с нас - Бела.
Така в 10:35 се качихме аз и трите деца, заедно с три велосипеда на теснолинейката в Разлог. За Кристиян бях предвидил детската седалка, понеже предстоящите 20ина километра щяха определено да надхвърлят неговите, макар и големи за възрастта си, физически възможности. Пътуването до най-високата гара на Балканите - гара Арвамово е приятно и трае около 1:45 мин. А децата отново се забавляваха във вагона, само както те могат.




Малко преди 12:30 слязохме на гара Аврамово, щракнахме си едно селфи и след кратки приготовления възседнахме колелата и поехме по главния път за Юндола. След около 300-400м завихме на дясно в посока село Аврамово, а от там следваха още 500м. леко изкачване преди да започне безкрайното спускане към СПА столицата на Балканите - Велинград. За махала Кандови се завива в ляво, за съжаление табела или знак няма, но това е единственото асфалтирано разклонение от пътя  преди село Аврамово.
След това няма как човек да се обърка и следва единствено пътят надолу. Следваше около 2 км спускане към махалата, което на места изисква повишено внимание особено от децата, понеже се налага да намалят продължително време скоростта. И Бела и Ема се справиха отлично с ограничаването на скоростта по коларския път. Ние с Крисо ги следвахме и снимахме.




От махала Кандови се откриват чудни гледки към околните села и махали, кацнали на заобикалящите хълмове на Западните Родопи. Срещнахме няколко баби и дядовци, които ни се чудеха, какво правим с колелета на това трудно достъпно дори за автомобили място.




Тук се сблъскахме и с единственото ни предизвикателство - стръмно и технично слизане до корито на река Абланица. Отсечката е дълга около 1км и определено не е подходяща за деца, та дори и за по-неопитни възрастни. Наложи ни се да бутаме надолу. Аз поех тази задача на моменти и правех тигели надолу-нагоре, понеже децата нямаше как да удържат колелата по стръмния наклон. За сметка на това те си хапнаха джанки и дори напълниха джобовете за из път. Този километър ни отне около 40 мин.
 


След като пристигнахме в ниското при река Абланица пътят стана изключително приятен за каране - почти равен с лек наклон надолу. Преминахме през село Абланица. Движехме се от дясната страна на реката, докато от другата и страна преминаваше линията на теснолинейката, по която по-късно щяхме да се върнем.
Карахме си с леко темпо и редовно спирахме на многбройните крайпътни чешми да се освежаваме с изворна вода. На една от тях със сенчеста беседка спряхме да хапнем и съберем сили.




На това място се вижда как теснолинейката описва 6-ка или 8-ца, като се вие над себе си.



В крайна сметка след около 18км излязохме на главния път от Сърница за Велинград. За моя приятна изненада движението беше доста спокойно и за оставащите ни 2-3 км ни подминаха не повече от 5 автомобила.
След около 3.5 часа от тръгването ни от гара Аврамово, Кристиян вече приключи със силичките си и заспа на седалката зад мен. Така спейки стигнахме гара Велинград юг и спряхме в отрещния парк, от където започва парк Клептуза. Там всички се наградихме със сладолед и зачакахме обратния влак.



В 17:39 той ни взе и върна в изходната ни точка - гара Разлог. Пътуването с него - особено в между Велинград и гара Аврамово - е изключително живописно и с интерес му се насладихме от последния вагон.








Тази част на Родопите е чудесна и предлага многобройни варианти за семейни активности. Теснолинейката си остава една от основните атракции, която непременно трябва да се усети, ако човек е в района.


30.07.2017 г.

Приятна лека разходка от х. Бъндерица - езеро Окото

30.07.2017



Вчера се видяхме с Боян и Кати, приятели на Ема и решихме да направим лека разходка над Банско. Тръгнахме сравнително късно към хижа Бъндерица, където паркирахме. Това място определено увеличава своята популярност, съдейки по броя на колите и палатките - бяха десетки.
С бавно темпо тръгнахме по туристическата пътека към хижа Вихрен. Нямахме ясна идея до къде ще вървим. Просто искахме да се пораздвижим малко. По-големите деца - Ема, Боян и Кати - вървяха напред, а Крисо със Соня и аз се движихме малко по-бавно, наблягайки на дивите ягоди и боворинки.






 Верен спътник до хижата ни беше този приятел, който умело намираше пътеката и ни водеше :-)



Макар и да не му се вървеше много из жегата, Криси се движеше в неговия типичен стил "тук скаличка, там цветенце"



Пристигнали на хижа Вихрен починахме за малко и решихме да отидем до най-близкото езеро - Окото. Следваше нетежко изкачване за около 1 км, което се хареса на децата със скаличките и тясната пътека.



Отново големите тичаха напред и дори стръмните скали не им пречеха да потичват.



За сметка на това Криси бавно, но умело преодоляваше стръмните места.



На езерото имаше доста хора, които като нас бяха решили да се наслладят на прекрасните пейзажи от езерото към вр. Вихрен, Муратов връх и билото на Дончови караули.







След лежерна почивка на възрастните и газене до падане в езерото на децата си тръгнахме заредени с положителна енергия, но и здраво напечени от жаркото слънце, което дори и на 2000м н.в. си грееше сериозно.



Слязохме и отпрашихме към Добринище да хапнем в любимата ни Македонска кръчма.